Jul 9, 2010, 6:49 PM

Феникс сви гнездо в душата ми... 

  Poetry » Phylosophy
748 0 6

 

В най-тъмното на мисълта

бушуват страшни водопади,

заливат с черната вода

на бъдещето злачните ливади,

 

затварят ме зад призрачни стени,

с вериги истински ме приковават,

деня ми с чукове разбиват,

нощта ми тъй самотна правят...

 

улавят ме във вълчия капан,

разкъсват ме на хиляди парчета,

раздират алчно моята душа,

покоя ми прогонват надалече.

 

Това ли е жестоката цена

за алчността ми щастието да намеря

... и все я чакам златната вода,

станàла златна от надежда...

 

Ще плисне златната река,

ще грейне слънчева пътека,

ще ме погледнеш,

аз усмивка ще ти подаря

 

... и ще възкръсне

светлото

на мисълта ми...

 

 


www.spiritofburgas.web244.com


 

 

 

 

 


© Соня Емануилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??