Февруарски ескизи
Нахвърля сняг духът му необятен,
развял перчем над спящите жита –
един портрет обичан, на приятел,
най-смелият... с очи от синева!
През смуглите му въглищарски скули –
неканоничен образ на светец –
в лицето му безсмъртно са нахлули,
зачерквайки смъртта със щрих живец.
Прекрачил над увълчени дерета,
разчупил половината луна...
пред всеки праг оставя залък светло, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up