Feb 8, 2023, 9:27 PM
Февруарският Ад
Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо,
мачка съдбите, телата предсмъртно заклещва
между бетон и желязо в капан безсърдечен...
Рано е всеки от вас към живота си вечен
точно сега да политне. Не бързайте още!
Чакат ви толкова дни съзидателни, нощи
тихи и мирни, без сълзи и смъртна заплаха...
- Късно е! - съска Шайтанът, измамил Аллаха.
И се препъва нощта във телата човешки.
Данък ли плащаме днеска за сторени грешки?
Как потреперва земята ни в нервни конвулсии.
Сякаш дървото презряло чудовище друса:
падат – кутийки кибритени – хиляди къщи;
пътят, загубил посока, внезапно се скършва;
писъци женски чак на небето се качват;
майки над рожби невръстни безпаметно плачат;
после – прегракнала – болката в немощ затихва.
Тръгват да търсят в бетонните купища живи
има ли още – ровят със кървави пръсти...
Вятърът леден над тези руини се кръсти,
а на наивника в мен подкосява краката.
Апокалипсис! Отново се люшка земята,
падат и къщите, в първия трус пощадени.
И, разширени от ужас, очи насълзени
никой не крие, даже мъжете ридаят.
Боже, разбрахме, че кратък е пътят към Рая...
08.02.2023 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нямаше как да не се роди този триптих за земетресението на века, длъжна бях да го създам. Благодаря, че съпреживяваш с мен тази трагедия, че прочете и коментира, Мария!💖
-
Много е хубаво, Марийче. Ти си емоционален и изпълнен със състрадание автор. Адмирации, че откликваш на това ужасно бедствие по един достоен начин.
-
Акеми, благодаря, че прочете и коментира! 🌹 Няма как човек да остане безучастен към такава огромна по мащаби трагедия...
-
Много силно, Мария. Наистина е тъжно, че толкова невинни хора си си отидоха в рамките само на няколко денонощия.
-
Иска ми се всички да прегърна,
да им вдъхна вяра и кураж!
Мъртвите не могат да се върнат,
Бог да бъде на душите страж!🖤
Дано наистина нашата положителна енергия, (доколкото е останала и в нас, защото съпреживяваме всичко, което се случва) успее да стигне до живите и борещите се със студ и глад останали живи след убийственото земетресение!👩❤️👩
Благодаря ви, Боби и Момчил!💕 -
Как приказно си " проникнала" в душите на пострадалите от този неистов кошмар ! Брависсимо !
-
Стиховете и сълзите дано да изпратят положителна енергия на всички страдащи от този чудовищен катаклизъм! 🍀Поклон, Мари! ❤
-
Благословени да са всичките ни дни, Лати, благословени с обич и човечност да бъдат!🌹
Светличка моя, усещам, че и твоята душа е разтърсена от чудовищната по размери човешка трагедия в Турция и Сирия. Ние можем да превърнем думите в набат, нека го сторим и те зазвънят като камбана, за да няма човек, неоткликнал на тази природна стихия!💕🌹 -
Каквито и думи да ти оставя тук, Мария, ще бледнеят пред вопиющата болка и неизмерима трагедия. Но си права, че има нужда от набат.
-
Това, което се случи в Турция и Сирия, е много тъжно и болезнено!
Стихотворението ти е написано с много обич!
Благословен ден, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)! -
Да се помолим, Валка! Поне това можем да направим. И нека Господ ни пази от такива стихийни бедствия!👩❤️👩
-
Да се помолим за душите им, Марийче, срещу стихиите всички сме равни и безпомощни.
-
Цифрата на вече откритите тела на загиналите е повече от жестока... Да благодарим на Бог и на всички доброволци за извадените живи изпод руините! И да се помолим и за едните, и за другите! Как ли се започва живот отново, изграден върху толкова много липси... 🖤Прегръщам те, Росинка!💕
-
Толкова силно и истинско, че настръхнах, Мари! Живеем така, сякаш сме вечни, докато не се сблъскаме с истината, че сме картонени кукли върху земята и само за миг тя може да ни смачка. Поздравления, талантливке!
-
Бела, умнице хубава, просълзена чета коментара ти и съм благодарна, че с него ти доказваш и своята съпричастност и човещина!👍😘
Метроном, благодаря и на теб за този цитат от Евангелието, който ни припомняш по памет! Аз се радвам, че сърцата ни се събудиха към състраданието и всеки се опитва да помогне с нещо в тази ужасяваща действителност в Турция. Човещината трябва да стои над всичко, нека никога не я губим!👍😊 -
Спомням си от Евангелието, когато питат Иисус за загиналите при срутването на някаква кула. А Той им отвръща: ''Мислите ли, че тези са по-грешни от останалите - Не! Но казвам ви, ако се не покаете всички тъй ще погинете''. Цитирам по памет и смисъл. Не ми се търси сега, но този случай е описан в едно от евангелиетата. Не че пострадалите от това бедствие в Турция са по-грешни от всички нас, но... за тях това - за нас ще е друго. Ето обаче, как това бедствие накара хората да са състрадателни, да търпят студ и болка и взаимно да си помагат и спасяват. Това е което Бог ще вземе в предвид на Страшния Съд. Войните и бедствията събуждат спящите души и ги правят саможертвени и милосърдни. В мирно време духовно умираме. Такива сме. Украински войници помагат на ранени руснаци или ги погребват по православному - с опело. И обратното - руснаци помагат на украинци. Но това по новините не се казва.
-
Нина, благодаря ти!💖 Дано Бог наистина закриля всички ни! Толкова малки и безпомощни сме, попаднем ли в такъв ужас!
Таня, силни думи си ми оставила, развълнува ме!💖
Скити, мила моя, ти си много чувствителна и сърцето ти откликва винаги на чуждата болка, по това си приличаме. Прегръщам те нежно!💖(С)
Дани, по думите ти разбирам, че моето стихотворение те е накарало да съпреживееш отново болката на милиони хора, чийто живот остана под руините. Бог да прости загиналите и да дава сили на живите, защото наистина трудно се носи такава нечовешка болка!💖
Благодаря ви, скъпи момичета! Това, че сте тук, под това стихотворение, показва също вашата истинска съпричастност!🌹🌹🌹🌹 -
Жива картина си нарисувала, Мария!... Дави, стиска гърлото ... Бог да помага на оцелелите, да им даде сили да носят болката... Към теб, Мария, поклон за твоята съпричастност, човещина и за таланта ти!
-
Мари, настръхнах...
Много силен стих! -
Поклон пред перото ти, Мария!
-
Адмирации за стиха, Мари! Бог да ни закриля!
-
Аз продължавам да чета и слушам новините. И около нас земята започва да се раздвижва, а от това ме хваща още по-голям страх... Дано Бог се смили над всички хора и не ги поставя в такова ужасно изпитание!😘
-
Съпреживях отново ужаса от това земетресение, което отне и още отнема човешки животи, Мария! Вече не гледам новини, болката е много силна. Природата е толкова могъща, за 2 минути, като кибритени клечки строши толкова жилища и толкова животи. Остава ни само надеждата, да не се случва повече. Хубав стих!
-
Изживявам го, много силно ми подейства... Горките хорица! Аз не мога да направя нищо за тях, освен да им посветя едно стихотворение, но моят син намери начин да им помогне, оставяйки в пункта за събиране на помощи палатката си... Та те студуват навън без подслон, поне двама души да има къде да се скрият...
Благодаря, че намина и коментира, Тони!💖 -
Браво! И аз съм потресена от този трус. Прекрасно си го пресъздала!
-
Краси, благодаря ти, че отличи стихотворението ми със звездичка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
