Вдъхновено от Жарава
и нейното възхитително танго
Още в ранното утро небето простря
с ловки пръсти прането на двора.
Със седефени капки проблясва мъгла,
крие с плътна завеса простора.
Скреж танцува със вятъра бавно танго,
сто камбанки сребро разпиляват.
Тръсва лекичко вятърът свойта любов -
с гордост той на света я представя.
Тишината разпада се с нежния звън,
после пак се събира с усмивка.
Буди тихата призрачна песен от сън
и деня, зажаднял за почивка.
А далече отгоре в засада стои,
търпеливо изчаква реда си
закъснялото Слънце и с шепот брои
всеки миг, всеки такт и приглася...
© Нелиса All rights reserved.