ФЕЯ
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси
потрепна с мигли – мило и чаровно
огледа се във звездното небе
парфюма взе от времето дъждовно
и тръгна смело с босите нозе
премина над душите ни събрани
погали нежно мислите с ръка
докосна леко струните заспали ...