Сама, отхвърлена от този свят,
върви със скъсани обувки тя.
Облечена е в рокля с черен цвят;
мокра, ходи без чадър в дъжда.
Скрива се под спирката на сухо,
спокойна чака мръсния трамвай,
но и тука хладен вятър духа,
а в дъжда премръзнала е, май.
Но чува Тя крила на птици -
и те под навеса се скриват.
Гълъби, все гладни за трошици
до хранителката си се спират. ...