Сама, отхвърлена от този свят,
върви със скъсани обувки тя.
Облечена е в рокля с черен цвят;
мокра, ходи без чадър в дъжда.
Скрива се под спирката на сухо,
спокойна чака мръсния трамвай,
но и тука хладен вятър духа,
а в дъжда премръзнала е, май.
Но чува Тя крила на птици -
и те под навеса се скриват.
Гълъби, все гладни за трошици
до хранителката си се спират. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up