***

Mar 29, 2012, 7:24 PM

Poetry » Love

527 0 1

Не, не, аз не те виня

и никога не бих те обвинила

за това, че влезе в моята душа

като птица, гнездо във нея свила.

Сама реших да те допусна там.

Молив сама ти дадох да напишеш.

Колко обич, колко нежност да ти дам,

колко искреност в едно четиристишие.

И още твоите думи там стоят.

Увехналите клонки от гнездото ти.

Боли ме, защото ме бодат,

а капките кръв са нашите спомени.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-03-30T12:31:28+03:00

Стих- болка! Поздрави и не се предавай!