Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача
зарад свойто либе – за Страхил орача!
Още от зарана през небесни двери
Слънцето занича... – как ли ще намери
слънчева девойка като таз' Фидана,
толкова красива, мамина отмяна?!
От лъчи изплете Слънчо златна люлка,
спусна я от горе, та Фидана булка ...