Нереално изнизват се дните ми –
мои боси дечица на пясък.
Те тежат като камък в гърдите ми,
като хвърлен в подземие крясък.
Утопично мечтите отиват си
след другари – фалшиви мечтания.
На земята небето разлива се
и отлита с младежки желания.
Мои боси дечица на пясъка,
на любимата майка простете!
На Земята се раждаме с тласъка
на лакеи, князе и кралете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up