Ако те пусна, ще се разтечеш

като часовниците на Дали,

ако те пусна, ще изчезнеш

като балонче в небето,

ще избледнееш

като сенките под очите ми,

когато се усмихвам,

ще те оставя да мислиш,

много да мислиш за мен,

да разбереш, че съм измислена.

Ще се махам от тук,

а ти ще се чудиш

"с  какво я обидих,

дали я обичам,

къде да се дяна…’’

Умирам от студ.

В душата ти

е вечна зима.

Цветя не виреят,

нито пък чувства.

Ако те пусна,

ще се излееш

като шампанско без тапа,

ще се преструваш на себе си,

когато ме няма,

ще полудееш,

ще ме взривиш

в  ума си,

ще се погрижиш да разбера,

че смисълът не е от значение,

още по-малко светът.

А времето е толкова чупливо,

разлива се в мен

и после не помни…

Ще се стопиш

като захар във устните,

ще се измъкнеш

с удоволствие

от моята клопка,

но вратата се затваря,

бягай, преди да е късно,

в последните мигове

гледаме залези…

Животът е лента.

Позирай за снимка!

Не бързай –

цял живот чакаше

да ме намериш

и да ме изгубиш.