Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта,
синеещ се като пролетен синчец,
с рисунки - филигранени листа,
поена стихосбирка със финес,
тактувана с любов по нотен лист,
с прерязващо сърцето острие,
стрелец на кон ли - със опънат лък
и скрит въпрос - ярко зазидaл... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up