Неспирното хищническо жужене стихва за миг –
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък –
и пак се топят.
Запечатват страха на пчеларя подпухнал;
той поема на път.
Там така я наричат, смъртта де –
Черния парафин.
--------------------
Ала как това се побира просто в надпис: ...