Не знаех колко трудно е да свикнеш с мисълта,
че като филм през тебе преминава любовта.
Една измислена картина от сценариста назидана,
запечатана от режисьора зад екрана.
Този филм го гледат малки и големи,
в ролите вживяват се като полудели.
Главните герои - ту се радват, ту плачат, ту се смеят,
за интерес на зрителя живеят.
И когато вече, те замлъкнат уморени,
идва краят на илюзиите им преживени.
Преди не знаех, но сега съм сигурна в това,
една безкрайна лента- това е любовта!