Ще се спася ли от среднощните кошмари,
в които мислите ми сякаш оживяват,
превръщайки се в уродливи, хищни твари,
неумолимо жилести ръце протягат
да сграбчат най-грижливо пазените чувства,
парченцата от съкровената ми същност
и кискайки се със беззъбите си устни
на милиарди стонове да ги разпръснат.
Ще се простя ли със безцелието денем,
от него спомените смъртно ожадняват.
Животът, казано накратичко, е тленен,
ала без теб сърце и разум оскотяват!