В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата,
картини като в нямо кино,
на времето през изпита преминали
и оживели сякаш от безвремието
посели на непреходност в душата семето,
те връщат всеки път където
частица по частица си оставил от сърцето
седиш и гледаш с умиление ...