Ей, вие, неразбраните,
вашето време ли беше друго,
всеки един ли беше винаги така различен?
Ей, вие, забравените,
на днешно време гледащи на вас с презрение,
личност тъй комичен, прозаичен и ироничен.

В книгите останаха вашите слова,
вашите думи така и неразгадани.
На какво ли учеха вашите неща никой не разбра -
тези добрини, учение за живота,
за добродушието на бедните,
за техния свят, тяхната цена за една троха.

Не мислите ли, не бяхте ли толкова крайни, толкова сложни,
неразбрани, вечно осъждани, предадени заради думите тежки.
Нима истината така се наказва, кой определя този закон,
нечии съдби вие променихте -
кой стана богат, кой бе свален от царския трон.

Животът ли беше борбата за вас,
а с кого ли всъщност се сражавахте вие?
Къде беше народът, къде ли бях определен и аз,
какви ли всъщност бяхме ние?

Вие вечно в огледала живеещи,
светът за вас беше толкова различен.
В думи никога не се задълбочаващи,
живот монотонен, прост и епизодичен.

Простете ми вий,че ви обсъждам така,
но ако имахте живот да живеете, сега щеше да замълчите,
покрити зад своите думи и зад своята неразгадана душа.

Какво всъщност променихте 
до днес така и никой не разбра?
Животът ли беше толкова против за тази мъдрост,
за тази философия за тези строги правила?

Нарекохте непознатите думи философия,
ала всъщност къде беше тя?
Човешко съзнание трудно усеща силата на думите,
променящи човек като цяло, света и тази вселена.

Може би започнахте грешно от самото начало,
една бъркотия, където няма край.
Мъдри, разбиращи всичко на тази земя,
но я напускаме така опустели и бедни,
невижащи тези думи и тези правила,
отиваме с гола душа към своя рай.

И това ли наричат тъй философия………
Милан Милев
7.02.2012