Sep 18, 2013, 3:30 PM

ФилософияІІІ 

  Poetry » Other
384 0 0
От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка, от малка свещ…
Безперспективите на друго време,
сега болят в душите ни, като артрит…
Отровата погълната не дреме,
и механизъма е и днес – навит…
Сега аз виждам същността нелепа
във огледалото на всеки свой другар…
Че вярата ми сляпа не укрепва.
Дими, почти угасналата жар!... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??