Животът е сцена -
празна сцена без декор!
Няма никой - само ти,
огледай се - ти си в затвор!
Мрачната килия те притиска,
потъваш бавно в суета!
Мокри от сълзите са очите
и всичко сякаш е игра.
Искаш да извикаш, а не можеш.
Искаш да извикаш, да кажеш, че си жив:
"Живея, но не мога да напиша
поема и последния и стих."
Добре започваш, но къде ще свършиш -
в затвора или в пепелта.
Оглеждаш се - навънка хора,
а ти си гонен от смъртта!
Буква по буква бавно изписваш
сценария на своя живот.
Режиьор си добър, но актьор
не можеш да бъдеш без декор!
Сцената е твоят живот,
всичко сякаш е игра,
ти се оглеждаш - отново хора -
декорът на твоята съдба!
© Нели Илиева All rights reserved.