Посрещна ме на прага си сама.
Бе пуст зад тебе празният прозорец...
Погалих те, но с молеща ръка
ме спря и пожела да поговорим.
Душата ми е филтър за души
и от любов сърцето ми прелива,
но не да жали - да те утеши,
защото иска с мен да си щастлива!
Не носи самотата ти покой,
а бавно всяко чувство в теб убива,
превръща всеки спомен в луд прибой
и ти, самотна, нощем не заспиваш! ...