С един замах – единствен, щрих пореден
завършена е моята картина.
Един живот, през който съм преминал!
И този щрих оказва се последен...
Разглеждам я – дали не липсва нещо
от цветовете, багрите, мечтите,
от страстите, от любовта гореща,
от мъката, от сълзите прикрити,
от красотата, вплетена в душата
от този свят – прекрасен, необятен,
от есента, обсипана с позлата,
от мириса на закъсняло лято... ...