Финални думи

Сложил си маска на лицето -

криеш истинските си черти,

надянал си и маска на сърцето -

чувство някое да не личи.

Криеш се в дебрите на мрака,

денем плуваш сред мъгла,

душата ми дереш като трънлива драка

и аз се питам - ти ли си това!?

Защо стена издигна помежду ни

и всичко хубаво зад нея скри,

ако е време за финални думи,

ела и просто ги кажи...

Ела при мен такъв, какъвто беше,

без срам и свян в очите погледни,

без страх кажи каквото има да ми казваш -

от премълчаното, знай, повече боли!