Замъгляване... Все така ми се случва.
Все от нещо недовидени са ми пейзажите.
Все не зная с кой ключ да отключа,
все не чувам, каквото е важно.

Замъгляване... И теб ще излъжа,
че недовиждам от температура,
а не защото бил си ми нужен.
Трябва да го знаеш и без да го чуваш.

Аз съм от онези, полупрозрачните,
затрили се между минало и желания,
псевдопринцеси на замъци мрачни, 
а само за хижа с камина мечтали.

Не се оправдавай, че и ти си разпаднат.
 Призраци като нас в мъглата най-добре виждат.
 Събери болести, руини, каквото ти е останало
 и, като псевдопринц, отнеси ме във фиордската си хижа.


08.01.2010г.
гр. Сан Фернандо