Nov 5, 2011, 12:40 PM

Физика 

  Poetry
869 0 6

Физика

 

Изпарявам се вътре във мен,

и залепям очи за тавана,

като съдник, невинно пленен,

като кръв в рикоширала рана.

 

После пъпля наивно натам –

търся дупчица, за да избягам –

от какво и защо - все не знам

и без дъх във вода се отлагам.

 

И надолу се втурвам във впряг,

разводнявам се и се стопявам,

ала дъното стигам и пак

сгорещена любов изпарявам.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??