През прозореца открехнат
долита топъл глас на флейта
(време беше вятърът за нея да се сети)
и звездите,
ръснали се във небето пролетно,
канят с реверанс на танц дърветата.
А те,
без зимната си тежест,
от щастие се смеят –
пъпките им се разпукват,
клонките обличат в розово и бяло
и аромат на щастие наоколо посипват. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up