Слънцето изпраща ми целувки.
По бузите ме гали вишнев цвят.
Треви докосват моите обувки.
Нежно ми говори вятър млад.
Цялата гора сега ме иска,
но аз не мога с нея да остана.
Дърветата до болка ме притискат...
и дрехата ми даже е съдрана...
Изтрих с ръце сълзите на росата.
Попях на всички горски птици.
Клоните ми сресаха косата
и се накичих с цветна огърлица.
Реката забеляза, че флиртувам.
Разсмя се, после се разбърза.
Вятърът ме взе да потанцуваме.
Танго ни пяха всички бързеи.
© Дияна Радева All rights reserved.