ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
Dec 5, 2008, 9:20 PM

Флирт ли? 

  Poetry » Love
871 0 12
Джордж Бенсън и тази луна,
влязла в стаята без разрешение...
Аз танцувах безкрайно сама
и лицата си хиляди сменях.

Преминаваха тъмни вълни
и се спираха до огледалото.
Знаех само, че няма “преди”
и съм вечната смърт в женско тяло.

Омагьосани, всички стени
се отдръпваха. Тръпнех и стенех:
“Ако стих в този миг се роди,
ще звучи като земетресение!”

Аз танцувах безкрайно сама.
Не разказвах живота си тъжен.
Стъпвах боса по остри стъкла
и щастливо-усмихната лъжех.

Лъжех, че не кърви моя ден,
че не е празно, тясно и стръмно.
Лъжех светлия мъж срещу мен,
че ще тръгна спокойна, щом съмне.

В полунощ заваляха звезди
и ми стана ужасно студено.
Котки пръскаха сини искри
и кръстосваха пустата сцена.

До гърдите ми спеше смеха,
а за болката имаше време.
Мъжът светъл така не разбра
защо Бенсън си тръгна със мене.

© Лили Радоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??