Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми.
Не помни докосванията, дори и тъгата,
обичта е захвърлил по поляните
на момчешкото си лято,
но винаги се завръща само по вопъл,
както си е роден
в долината на въздушната тишина.
В мен. ...