Aug 6, 2005, 5:13 PM

Форест Каунти 

  Poetry
1132 0 11
(Дълбоко философски размисъл
за живота на горските обитатели
в стихотворна форма)
Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа.
Над всички примигва луната-
пръска ярка, мека, галеща светлина.
Щурците свирят глухо, на умряло
край мрачната бърлога до реката,
където, свит под мръсното одеяло,
на някакъв вълк стърчат краката.
Това е Киро- спи като заклан. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??