(Дълбоко философски размисъл
за живота на горските обитатели
в стихотворна форма)
Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа.
Над всички примигва луната-
пръска ярка, мека, галеща светлина.
Щурците свирят глухо, на умряло
край мрачната бърлога до реката,
където, свит под мръсното одеяло,
на някакъв вълк стърчат краката.
Това е Киро- спи като заклан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up