Плачеш в стихове. С думи. За мене.
Като куче пребито скимтиш.
С песъчики от старото време
Франкенщайн, от любов, да сглобиш.
Ту врабче си, ту слънце, ту вятър.
Нощна сянка. Ловец във съня.
Стрък, откраднал живот под скалата
и поникнал от капка роса.
Нямаш минало. Бъдеще - също.
Здрави корени пуснал си в мен.
Само в мойто сърце си си вкъщи.
Свобода аз съм твоя. И... плен.
Глупчо, всичко е, както си беше.
Доживотна присъда си ми.
Франкенщайн е... надежда за вечност,
още моето всичко си ти.
© Гергана Иванова All rights reserved.