Фреди
Фреди
Ще каже някой -
що се случи,
умряло някакво
си куче.
Голямо чудо,
само се огледай,
че що народ
хомота свой
си влачи,
а ти ревеш
за някакво
си куче.
При спомена
се връщаш
и както казал
би човекът,
що значи
някакво си куче.
Живот, изпълнен
с изненади
и пакости
една ли то
направи,
студентска книжка
май изяде,
да не говорим
за обувки
и парцали.
Така е, но
поглед щом
във него спреш -
очите му
човешки, тъжни,
ако си човек,
за миг ще разбереш.
Подскача весело
на двора,
във тежък миг
до теб се сгуши
и сякаш иска
да помогне,
ръката ти когато
души.
С децата весело
играе -
такъв тормоз
кой може да изтрае,
а той все по-весел
сякаш става -
игра е
и за другото нехае.
Край масата
умилква се
васално,
очите му
тъй страстно молят -
„За тебе има -
дай на мене
малко"
Във вечерта
последна също
сякаш знаеше
какво е,
поспря се пред
места любими
и да го пуснем
във леглото
се помоли.
А сутринта във
клиниката бяла
приседна,
после се изправи
с муцуна влажна,
бутна ми ръката
и по далечен път
се той отправи.
В очите черни
гаснеше животът,
но болка нямаше,
ни злоба,
прощални думи
не отрони,
тъгата само
там остана.
Тъгата, казват,
е различна
за всеки - за човек
и куче,
но сякаш паметта
разяжда
тоз негов поглед
за раздяла.
Сега почива си
на двора,
под китки разни
наизрасли,
но всеки ден -
там, край стобора,
щом дъщеря ми
поглед със сълзици
впие,
си мисля,
може би сме хора,
щом можем
да заплачем за
отишлото си куче.
02.03.2007
© Стоян Владов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
По принцип ме е страх от кучета, понеже като малък едно ме захапа много лошо, но въпреки това стихотворинето ти ме трогна. Позрави!
-
И мене ме разплака...и моето куче умря миналата година
Браво за стиха! -
може би сме хора,
щом можем
да заплачем за
отишлото си куче.
Владов! Без съмнение влизащ в групата на ЧОВЕЦИТЕ!
А стихът - страхотен е! Поздрав!
-
Разплака ме... Поздрав и прегръдка за стиха!
-
Великолепно!!!
-
Трогна ме!
-
техните очи говорят даже повече от нашите!
поздрав! -
Тъжно! Само който е губил домашен любимец знае, че все едно е като да загубиш детето си - (да не дава Господ никому де) Браво за стиха!
-
Тъжно.
"..може би сме хора,
щом можем
да заплачем за
отишлото си куче." - да... да заплачем, да го помним... и дори и стих да напишем...
Сърдечен поздрав
-
Просълзи ме...
...може би сме хора
щом можем
да заплачем за
отишлото си куче...
Така си е...
Много хубав трогателен стих!
с обич, Стоян. -
Много трогателно, точно - като за предан приятел, браво...
-
"Можем да вярваме на всичко, дори на мнението, което имаме сами за себе си, но пълно доверие можем да имаме само на кучетата."
Прав е бил Прус. Лошото е, че ние не винаги оправдаваме ТЯХНОТО доверие.
Натъжи ме стиха ти!
Поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Имам го един такъв вкъщи и знам как човек се привързва.
Поздрави!