Натоварих трюма на мойта фрегата
със чувства към много любими.
Време дойде да опъна платната
и котвата тежка да вдигна.
Дълго чакан, моментът вече е тук
да отплавам към незнайни земи,
в които да разтоваря този остатък
от страст, от любов и тъга.
Така ще олекне на мойта фрегата,
носеща дръзкото име „Душа”-
ще плава по-бързо, ще цепи вълните,
отвъд хоризонта ще литне.
Моят кораб скован е от хартиени листи,
прикрепени със празни слова;
за платна – небесата са здраво държани
от три мачти, три стълба – Светата Троùца.
Екипажът ми, съставен от любовните стихове,
не е добър, но помага ми в буря -
ураган от нещастие, житейска несрета
и вихри на несполучлива любов.
Капитанът съм аз на тази фрегата,
а сърцето е компасът ми верен,
затова докато има хартиени кораби,
ще се срещат моряци и като мен.
© Михаил Лазаров All rights reserved.