Продаваше фъстъци на пазара.
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите
издаваха един самотен мъж.
Лицето му, от болести изпито,
бе мокро от студен и тъжен дъжд.
А бяхме с него двамата връстници
и в клас деляхме дървения чин...
Отнесъл от живота куп плесници,
бе друг човек сега – със лик унил! ...