Галина – 3
П Е С Е Н Т Р Е Т А
В ч у ж б и н а
Нелеко привикна Галина,
присадена в чужда градина.
Усилия много ѝ струва...
На първа съпруга слугува.
Подвластен на родови нрави,
за цветето рицар забрави,
че цвете с вода се полива,
а вечер с целувки приспива...
И песни му пеят любовни,
завързват се възли съдбовни...
* * *
В голямата дворна градина
до тъмно работи Галина.
Прибира се сготвя храната...
а сетне успива децата...
На стол до леглата присяда,
сърцето ѝ горестно страда...
И в тихата сумрачна стая,
там, дето очакваше рая,
над детските мили главици,
тя бисерни рони сълзици...
Тя чака... до късно, додето...
звезди избледнеят в небето
и тъжния лик на луната
в проблясъци с жълта позлата.
(Следва)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти за коментара, Ангелче! Радвам се че те докоснало!
-
Благодаря ти за коментара, Гавраиле!
често хората казват, че: "Една птица пролет не прави" Но понякога: "И сам воинът е воин". Неговата изява може да промени света. Вярвам, че твоя коментар, макар и единствен до сега, ще въздейства така, както звънът на камбана за да покаже, че животът не е само любов или тъга. Той е сбор от добро и от зло и обърка ли се веднъж, човек трудно намира правилния път!
Спокойна вечер ти желая! -
Обърка ли ти се веднъж пътя трудно го намираш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
