Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4106
Apr 15, 2019, 3:31 PM  

Галина - 5 и 6 

  Poetry » Love, Odys and poems
691 7 14

       ПЕСЕН ПЕТА

Отново в родината

    (Продължение)

 

Един  живот пълен с погрешки...

Бледнеят днес спомени тежки.

 

Край момини двори минава,

да търси почивка, забрава.

 

Но няма ги свидни сестрици –

посестрими, мили девици...

 

По белия свят отлетели,

житейска си участ поели.

 

Върви и въздиша Галина,

за детството с цветна градина.

 

Горчиви сълзици пролива:

"Защо ли съм, Господи, жива...".

 

Край нея играят децата –

любимия син, дъщерята...

 

В лицата им често се взира,

прилика с бащата намира.

 

Обича Галина децата,

но чувства, че липсва бащата.

 

Сърцата са детски раними,

без бащини ласки любими.

 

Настане ли вечер да ляга...

сънят от очите ѝ бяга...

 

В сънищата цветни и ярки,

сънува целувки му жарки...

 

          --------------

 

      ПЕСЕН ШЕСТА

   Домът на Галина

 

Домът ѝ – бетонни панели,

свръх бог са снагата прострели.

 

Затворена като в черупка,

все по-често зеленце хрупка.

 

Наместо месо и колбаси –

салатата масата краси.

 

На работа ходи Галина –

учителка в детска градина.

 

Нелеко изхранва децата

със скромната малка заплата.

 

Издръжка бащата изпраща –

с тях тока и наема плаща.

 

Ридае Галина, тъгува:

"Без обич животът не струва".

 

Пролива си дребни сълзици –

заменила младост с жълтици...

 

Оплаква тя участ горчива.

Теши се: "Все още съм жива".

 

Останало цвете самичко,

днес трябва да мисли за всичко;

 

за дом, за храната, децата –

със спомени тежки в душата...

 

Едничка си има утеха:

"Добре, че децата не взеха".

 

Ах, Галя, Галка, Галина,

Земята е цветна градина...

 

Тя рицари много познава,

но никой сърце не дарява,

 

на първия рицар преминал...

с попътния вятър в чужбина.

 

1987 – 1989

ред. 18 ч. 18 януари 2012

 

("Повеите на любовта" – 3 том)

 

                --------

 

Така завършва поемата "Галина". Тя е завършила висше образование в моя град. Съдбата ме среща с нея три пъти. Случайно, в деня на нейната сватба. Втория път, когато ѝ отнесох в дома съчинения на Ф. Достоевски, и трети път, когато идва на гости в книжарница "П. К. Яворов", в която работех по това време. Написана въз основа на разговори с нея, в които сподели моменти от живота си. Там където ми липсваха сведения, на помощ ми бе въображението. Оттогава минаха много години. Дали е още жива - мога само да гадая.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за коментара, Ирина! При разказа, Галина сподели, че много трудно е успяла да си вземе децата. За съжаление гостуването ми в дома ѝ беше кратко и сведенията които ми даде за себе си бяха доста малко, затова поемата представя само фрагменти от живота ѝ. Всичко добро ти желая!
  • Бях пропуснала да чета разказаните до сега части,затова сега наведнъж го направих и ще ти кажа,че първо ме впечатли приказното представяне на една одисея.....Разказваш характерна за соцвремето случка,която прави завой в съдбата на едно прекрасно момиче...Забравих автора на една прочетена книга "Не без дъщеря ми"където случаят е много трагичен,защото обикновено арабите не си дават децата...Като нямахме достъп до цивилизования свят,най-достъпни бяха арабите-студенти тук и не малко наши булки си вземаха ,полакомили се за златото им,а и докато пребиваваха тук бяха омайно добри/аз работех в университет и знаех няколко случая../Такива легенди се носеха за тези бракове,макар,че и в България бракът е лотария,а сега и на път да изчезне тая форма...Хареса ми идеята да разкажеш в добра стихоформа тая история,Иване!
  • Сърдечно ти благодаря, Миночка, че намина тази вечер на моята скромна страничка! Твоя коментар ме затрогна дълбоко! Хубав утрешен ден ти желая!
  • Написана със сърцето история за живота на човек, споделил някога своята болка, но ти си я приел, сякаш си живял нейния живот.Толкова е истинско, без фалш и лицимерие, а нещо много човешко, нашепва за твоята всеотдайност.Хареса ми и те поздравявам!
  • Благодаря ти, Гавраил, че те е заинтригувала! Поздрав от мен!
    Благодаря и на теб, Василке! За съжаление така е. Тя се е надявала, брака да и донесе щастие и най-малко е предполагала, че там ще намери жена за която той е бил сгоден. Много трудно е успяла да го осъди за да си вземе децата и да плаща издръжката им.
    Благодаря ви за прочита и коментарите!
  • Четох я с голям интерес.
    Поздравление!
  • Юри, благодаря ти за коментара и добавката в Любими.
    Стойчо, благодаря и на теб за коментара и добавката в Любими.
    Силвия, Благодаря ти за цялостния прочит на поемата днес, коментара и добавка в Любими.
    На всички ви желая здраве и лично щастие.
  • Подлъгана и изоставена, много са с нейната съдба. Хареса ми
  • Почти цял един живот събран в една поема. Тъжна история, за съжаление съдба за мнозина. Дали пък не е щастлива със своите внучета?
    Поздрави, Иван.
  • Съдба...
    И на мен ми хареса поемата.
    Поздравления, Иван
  • Хареса ми поемата ти, Иване! Поздравления!
  • Благодаря ти за прочувствения коментар, Ангелче! Радвам се, че съдбата на Галина те е докоснала. Имаш добро и чувствително сърце. Всичко добро ти желая!
  • Благодаря ти за коментара, Пепи! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Прочетох ги всички, много тъжна история, която си описал майсторски. Браво, Иван!
Random works
: ??:??