Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи
и че часовникът отмерва времето, но поотделно.
Без чувства, за да побеждаваш – е, не се научих! –
и пренареждам фигурите във вселена паралелна...
И пак на мен най-слабите и черните се паднаха,
а ти – със белите, защото нямаш грехове към мен.
Мълчиш от твоята вселена – безпощадно хладна –
а моят малък свят кърви без думи, тих и победен. ...