ГАРА "РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА"
Дните се влачат – протрити вагони
от стария влак – захвърлен в музея.
Идва малката спирка в живота неясен,
маркиран от бясната скорост, която
минира изморената вече човечност.
Защо ли ме вика оня поглед на мама
и лудата пролет, вечно млада и дива,
като някаква страст, забравена вече.
Къде ли? Кога ли? Защо ли? Не знам.
. От кръстопътните нощи спомен остава.
Без връщане, пътят все пак продължава. ...