Jan 22, 2020, 11:23 AM
Гара съм, забравена от влакове
Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка,
звук от скитащ пътен карнавал.
И сред бледи сенки от светулки
вдишвам от света ни залинял.
Гара съм, а влак не е минавал
сякаш, май почти от сто лета.
Ала няма как да го забравя –
участ, заклинание, съдба!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Знаеш ли, Дарина, не ме вълнуват, някои ако ще и в Космоса да са летели, може да не са направили и крачка вътре в собствената си Вселена!
-
Те някои даже дилижанси чакат все още
а прелитат самолети -
Подминаваме самотните гари, а не сме ли и ние такива?! Поздрави, Мариелка, Мони, Ели, Ангелче!
-
Каква тъга! Много красиво описана! Поздрави, Дани!
-
Ангелчето ме развълнува, а ти ме довърши!
-
😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хареса ми стиха ти, много!