Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
Ти си свикнал на нея все НЕЯ да чакаш.
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.
На перона, премръзнал, потропваше вятърът.
Тъмнината подръпваше ципа на сака си.
По клошарски промъркваше стара китара,
на картонче приседнала някого чакаше.
Две изпъдени кучета дебнеха кокали.
Смачкан вестник четеше на ум тишината.
Изпочупени плочки редяха "Монополи".
Капка дъжд оглупя. И капчулна сълзата ти. ...