Гарванови криле...
Ти имаш криле, черни като нощта,
спускащи се над мен като мъгла.
Мрачни сенки, завладели града.
Скитам се по улиците пусти,
търсейки още някоя живо душа.
Но така не откривам.
Само гласа на някоя проклета сврака
нарушава тишината изведнъж.
Извърнах погледа си назад,
в дирене на очи живи,
може би искам да видя дори теб? ...