Гаснеща звезда

Oct 29, 2014, 12:16 AM

Poetry » Phylosophy

862 0 0

Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят.
Трева, забулена в свежест,
покривало от живот по ней се лей.
Питам - има ли таква прелест,
или само аз съзирам тоз
апогей?
А хората, забързани в живота,
минават като на транзит. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Гаснеща звезда

Want to read more?

Random works