Есенното утро се усмихва,
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят.
Трева, забулена в свежест,
покривало от живот по ней се лей.
Питам - има ли таква прелест,
или само аз съзирам тоз
апогей?
А хората, забързани в живота,
минават като на транзит. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up