Една врата се отваря,
след нея друга се затваря,
мислите утихват без следа,
загубени по пътя на забравата.
Стена висока се издига,
след всяка измината крачка,
все по-далече да те виждам,
макар и близко да си сега.
Сърцето в лед се скрива,
болката да предотврати,
да не плаче със сълзи,
пресушено от действията си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up