Oct 25, 2013, 3:19 PM  

Гастрол 

  Poetry » Phylosophy
723 0 8

На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.

 

Арената - корида със съдбата,
спектакълът - живот облечен в плът,
но в клетка е затворена душата,
тъй в цирка несвободен е лъвът.

 

Понякога поглеждам към небето,
когато ме е страх и ми е жал,
понякога тъгувам за крилете
и чакам неотложния финал...

 

Далече някъде от времената
дочувам – нежна песен ме зове...
Когато свърши земният театър,
небето ще кръстосвам с ветрове...

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??