---
Без тебе ден! Поеха на гастроли
очите ти и тръпнещите пръсти.
Изпратих те с тъга и нерв оголен —
смаляващи на рамото ми ръста.
Ще нижа ден и нощ — в герданче късо,
ще трупам обич, час по час — за тебе!
Нетърпелив, ти после ще го скъсаш,
ще рèшиш мисли с длан, наместо с гребен.
И лумвам в безконтролно предоверие.
Контролът е доказано безсмислен,
защото зная — с дъх неравномерен, ...