„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот,
оплетен в паяжината на дните,
надянал сам порочния хомот,
забравил, че родèн е сред звездите.
Издебва ме в леглото по среднощ,
когато инсомнията ме сграбчва,
понякога добър е, друг път лош,
но в тъмното е моето другарче. ...