Приседнах край пътя и трънен венец,
така на шега си направих.
Край мен и най-святият не е светец,
жена съм и грешна. Забравих!
Не знам от Лилит ли греха наследих,
душата до гроб несмирима?
Рода си по капките кръв проследих,
във всяка грехът ни го има.
И някакъв шарен, от цвете алел*,
цъфтя и цъфтя, но не върза.
Душата ми грешната - дявол я взел!
И Господ, но ако побърза! ...