Aug 18, 2014, 2:55 PM

Геномът на черния петък 

  Poetry
472 0 8

Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,
да се пише по мене злодеят.

Татуира ми толкова белези,
че забравих как мога да светя.
Заприличах на тъжните мелези
с генома на черния петък.

Упорито прикривам си травмите
и твърдя, че отива ми черно,
а наум ги проклинам – и кармата,
и късмета си, дето ме перна.

Господин Черен Петък, не знаете,
но на всички душите са бели.
На каквото и да си играете,
все едно – ще избягам в неделя.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря за коментарите!
  • С висок дух се побеждава и Черен Петък, и дяволът дори...
    Уникална образност!
  • Харесах!
  • Чудесна поанта!!!
  • По-добре ужасен край в неделя, отколкото мъки безкрай, консервирани като развалени компоти в черни петъци. А 13-то число се пада с най-голяма вероятност именно в петък /това може да се докаже строго математически/.

    Поздравление, Радост! Много оригинален по идея и реализация стих!

    Сърдечен поздрав и хубава седмица от мен!: Мисана
  • Браво, Радост! Всичко си има край, нали
  • Приятно е за четене
  • Приеми го за Черен Петър...
Random works
: ??:??