Не зная, защо сме тъй безлики.

Към проблемите сме безразлични.

Твари злобни и нищожни.

Пропити от омраза двулики същества.

Обичта е чувство непознато.

Опиянени от злоба, замаяни от нищета.

Син посяга на майка и баща.

Баща убива своите деца.

Светът едва пълзи,

гърчи се като стоножка.

Задушава се безпомощен.

 Но продължава да мълчи.

Потъваме в забвение.

Грохнали от старостта.

Дори не се поглеждаме в очите.

Свеждаме глава.

Човек, човека  душата вади.

Коли, беси без пощада.

Злобее, завист го тормози.

Мачка прави те пихтия.

Боже, помогни на нам, твоите чада.

Да не бъдем злобни лицемери.

Да не бъдем жалки същества.

Да не бъдем грешни спрямо своите деца.

Помогни ни боже!

Нека бъдем майки и бащи.

Нека бъдем синове и дъщери.

Себе си да преоткрием.

 Да бъдем по наше му добри.