Глад

Скитам гладен, сам и друг,

само да подуша от храната

в думичка или дори от звук,

скачам и готови са крилата.

Само че, преди да полетя,

а това го мога само с други,

нещо връзва думичките чути

с истините на проклетата Земя.

Гладен съм, така ми се споделят

купичка неистини за този свят,

а душата ми жадува за потеря

от слова, останали за после и без бряг.

Още малко ще гладувам, сетне….

само плаша, може би дори да съществувам

ще остана, а съдбата ще ми лепне

диагнозата, че мога да /се из/лекувам.