От шепи всемогъщи тази нощ
събудих се наново сътворена –
изваяна с любяща нова мощ,
а, може би, наново вдъхновена...
И Глас ми каза отдалече: „НАМЕРИ
това, което вятърът от дните ти краде!
Със силата си майчина прости,
че в косата ти белеят редове!”
И аз разбрах, че съм вървяла
сляпа за най-простите неща:
Родена съм и съм живяла
в чужда, а не в моята съдба!