В бездна от съмнения пропадам.
Черен демон плъзва по овала.
Прилепни крила... кръжат... Аз страдам...
Сън ли е? Наяве превалява
мисъл и преследва ме нелепо.
Всяка крачка - писък на въпроси -
гатанка е. Ледници от трепет
вгледани са в отговор на Космос.
Вярата - откъснат лист - проплаква.
Пътят е изтъркан от раздели.
Тръгват си сълзи... Какво ли чакам?
Чувствата ми как са оцелели? ...